Калта протягаше безформените си пръсти към белите му маратонки, оставяше трайния си отпечатък и щом кракът му излезе от владенията и, в лицето на една локва с мащабни размери, остана безработна защото никой нормален човек не ходеше в тази част на тротоара.Дъждът продължаваше да се сипе вече час, а всякакви перспективи за слънчев следобед бяха затулени под солидно количестно облаци с раждив цвят, нещо което изглеждаше странно изпъкващо на наниза безлично сиви сгради, покрай който минаваше Чарли.Стрелката на часовника му едва подминаваше голямата шестица, пльосната централно на циферблата.Кафето в ръката му изгаряше пръстите му през картонената чаша с рекламния надпис на Старбъкс, а косата му продължаваие да демонстрира собстевен характер, ограничавайки полезрението му.Щеше да подрани, извод, до който стигаше всяка възможна сутрин от няколко месеца насам.Не живееше близо до работното си място..Напротив.От квартирата до мола бяха едни чисто и просто изчислени двадесет и седем минути пеш и три спирки с единственият автобус свързващ северните квартали с цивилизацията.Всъщност това бе единственият автобус изобщо, което предвещаваше голямата тумба хора всяка сутрин и вечер.Явно кметът имаше много по-належащи въпроси от транспорта, защото бракмата, както я наричаше Чарли, имаше гуми конкурираще кожата на някоя баба с протези по износеност, прозорците едва се затваряха, което си бе бонус през лятото, предвид отстътвието на климатик, но пък адско мъчение през зимата, когато снегът имаше билет свободен ход.Днес, Чарли реши, че ще си спести мъчителните три спирки и продължи да крачи пеша без да обръща особено внивание на потъналия в сън град.Няколко водни пътеки се спускаха по загорялата му кожа, а причината бе липсата на чадър сред куфара с лични вещи, който го следваше навсякъде.Той стрална ръка, приглаждайки мокрите кичури назад.Изражението му бе сериозно, сякаш пред вего стоеше президента Обама, даващ мустриктни заповеди относно някоя смъртоносна мисия в западен Непал, свързана с обезвредяването на редица експлозиви от редки арабски възпламенителни материали.Най-после очертанията на сградата, която търсеше, добиха ясна форма пред зеленикавите му очи.Новата му работа..
Шумът и глъчката бяха постоянните владетели на прословутия мол на Блек Форест.Прословут, защото бе единствения и според европейските хигиенични норми трябваше да бъде затворен отдава.Поне така смяташе Чарли, отбивайки се до склада всяка вечер след края на работния ден.Шумът от плъхове бе толкова ясно доловим, сякаш сивите канални граждани бяха хванали големи високоговорители и си бяха организирали Екс Фактор в отблъскващ вариянт за бозайници.
Маратонките му оставиха кафеви следи, прорязващи чистият под.Чистачката промърмори нещо, след което със заспало изражение навика Чарлз.Той промърмори нещо, което с много антидепресанти можеше да мине за извинение и и подаде чашата от Старбъкс.Беззъбата и усмивка напради бръчките и още по-многобройни.Доволен, че бе изкупил вината си той се отправи към работното си място..Да, магазинът на Виктория Сикрет.Сякаш имаше мъж на тази планета, който не убиваше за трудов договор, подписан именно от управителя на този рай за женско бельо.
-А, Чарлз, отново си подранил!-извика шефът му Харис от вип ложето си, представляващо кожен диван с кремав цвят, стоящ зад касите.
-Чарли...по дяволите, толкова ли е трудно за произнасяне?!-промърмори нашият герой, отправяйки се към работната съблекалня.
От саблекалните на магазина се носеше аромат на сандалово дърво, а това, което ги отделяше от останалата част от магазина, бе пухкава розова завеса, която се диплеше чак до мраморния под.От съблекалните на персонала се носеше аромат на странна смеска между развалено френско сирене и нафта.А това, което ги разделяже от останалата част на магазина бе бяла безлична врата, чиито панти скърцаха проглушително на фона на музиката, носеща се от уретбата.
Чарли навлече розовата тениска и за стотен път се запита, защо по дяволите работеше именно тук..Баджът му бе бял, а около грижливо изписаното "Днес ви обслужва Чарлз" се носеха лилави сърчица.Пълва отврат, измислена от жена, препила с портокалов ликьор.
-Чарлз, спешно трябва да изляза, днес ще работиш като консултант!-нашият герой едва не се задави.Работата му бе да натиква пародиите на бельо в торбички и да цитира сумата, изписана на етикетите.После прибираше зелените банкноти, въздишаше мислено, оплаквайки големите суми отишли за нищо, а накрая завършваше с едно "приятен ден".Но никога, абсолютно никога не се бе вживявал като конкултант..
-Но..-започна той.
-Никакво но, имаме момиче на касата..отивай на работа!
Шумът и глъчката бяха постоянните владетели на прословутия мол на Блек Форест.Прословут, защото бе единствения и според европейските хигиенични норми трябваше да бъде затворен отдава.Поне така смяташе Чарли, отбивайки се до склада всяка вечер след края на работния ден.Шумът от плъхове бе толкова ясно доловим, сякаш сивите канални граждани бяха хванали големи високоговорители и си бяха организирали Екс Фактор в отблъскващ вариянт за бозайници.
Маратонките му оставиха кафеви следи, прорязващи чистият под.Чистачката промърмори нещо, след което със заспало изражение навика Чарлз.Той промърмори нещо, което с много антидепресанти можеше да мине за извинение и и подаде чашата от Старбъкс.Беззъбата и усмивка напради бръчките и още по-многобройни.Доволен, че бе изкупил вината си той се отправи към работното си място..Да, магазинът на Виктория Сикрет.Сякаш имаше мъж на тази планета, който не убиваше за трудов договор, подписан именно от управителя на този рай за женско бельо.
-А, Чарлз, отново си подранил!-извика шефът му Харис от вип ложето си, представляващо кожен диван с кремав цвят, стоящ зад касите.
-Чарли...по дяволите, толкова ли е трудно за произнасяне?!-промърмори нашият герой, отправяйки се към работната съблекалня.
От саблекалните на магазина се носеше аромат на сандалово дърво, а това, което ги отделяше от останалата част от магазина, бе пухкава розова завеса, която се диплеше чак до мраморния под.От съблекалните на персонала се носеше аромат на странна смеска между развалено френско сирене и нафта.А това, което ги разделяже от останалата част на магазина бе бяла безлична врата, чиито панти скърцаха проглушително на фона на музиката, носеща се от уретбата.
Чарли навлече розовата тениска и за стотен път се запита, защо по дяволите работеше именно тук..Баджът му бе бял, а около грижливо изписаното "Днес ви обслужва Чарлз" се носеха лилави сърчица.Пълва отврат, измислена от жена, препила с портокалов ликьор.
-Чарлз, спешно трябва да изляза, днес ще работиш като консултант!-нашият герой едва не се задави.Работата му бе да натиква пародиите на бельо в торбички и да цитира сумата, изписана на етикетите.После прибираше зелените банкноти, въздишаше мислено, оплаквайки големите суми отишли за нищо, а накрая завършваше с едно "приятен ден".Но никога, абсолютно никога не се бе вживявал като конкултант..
-Но..-започна той.
-Никакво но, имаме момиче на касата..отивай на работа!
