Нико Корели
На около 8000 г. плюс минус
Chris Evans
Бе спокоен ден,малкото от които в този град.Нико стоеше пред широко отвореният прозорец и се наслаждаваше на слънчевите лъчи които галеха лицето му.Той затвори очи и се отнесе в спомените си.Някои от тях бяха хубави а други не.
Първото за което си спомни бе детството му не къде а на самият континент Атлантида спомни си как играеше в красивите градини на двореца като малък и колко бе щастлив бе така за около 200 години преди да се случи нещастието което бе довело до потъването на родния му дом и хората му.През вековете имаше много предложения как и защо е потънал този тъй прекрасен континент,но той знаеше истината.За всичко бе виновен мракът който се бе прокраднал в сърцата на част от сънародниците му и започнаха бунт срещу останалите,използвайки силите само за егоистични неща и също така да нараняват останали.Накрая се стигна до открити атака и това завърши с изказването на магии които доведоха до колапса на континента и той започна неочаквано да потъва,малцина се спасиха от които бе и Нико само невръстно хлапе на около 214 г.
Той наблюдаваше как дома му потъва в морските бездни.
Отвори очи и си пое дълбоко въздух и се загледа към улицата където хората си вървяха най безгрижно,само ако знаеха какво се пази в този град едва ли щяха да са толкова щастливи,но блажени са невежите.Той се усмихна на това.Това бе тайна която не споделя с никого освен с тези които са част от нея.Пак затвори очи и се върна назад там от където започна всичко това.
Докато бе обикаля света бе видял много и бе се запознал с много и различни създания които го обитаваха.Някои от тях бяха добри други бяха зли и трябваше със сила да се оправи с тях.Около 1850 г. докато пътуваше из далечния Изток,той се натъкна на момиче което бе попаднало в засада и явно се опитваше да предпази някакво ковчеже с цената на живота си .Без много да му мисли той и се притече на помощ,в началото бандитите леко се слисаха от появата му ,но бързо се съвзеха и нападнаха ожесточено,личеше си че не бяха обикновени хора,а някакви зли създания,след около час и половина двамата успяха да ги надвият.Момичето седна уморено да си почине на една скала и Нико изцери раните и.
-Кои бяха тези и защо те нападнаха-попита я той след това
-И какво има в това ковчеже,което едва не ти струва живота-продължи той го посочи
Момичето го стисна още по силно с ръце
-Това е нещо което трябва да пазя дори с цената на живота си,имам чувството че мога да ти се доверя-отвърна тя и леко се усмихна
-Казвам се Изабелла и съм част от тайна организация наречена Дискриминале, това което съхранявам е Кинжала-продължи тя и му разкажа всичко за него и организацията.Той я погледна и и каза че ще я съпроводи до крайната и точка и би искал да стане част от този Дискриминале.
От тогава минаха векове и Изабелла вече мъртва,но ще си остане негова добра приятелка.
Тайна за която си струва да умреш.Той леко се усмихна и след това се отдалечи от прозореца,като го остави отворен и завесите да се подухват от лекият вятър.
На около 8000 г. плюс минус
Chris Evans
Бе спокоен ден,малкото от които в този град.Нико стоеше пред широко отвореният прозорец и се наслаждаваше на слънчевите лъчи които галеха лицето му.Той затвори очи и се отнесе в спомените си.Някои от тях бяха хубави а други не.
Първото за което си спомни бе детството му не къде а на самият континент Атлантида спомни си как играеше в красивите градини на двореца като малък и колко бе щастлив бе така за около 200 години преди да се случи нещастието което бе довело до потъването на родния му дом и хората му.През вековете имаше много предложения как и защо е потънал този тъй прекрасен континент,но той знаеше истината.За всичко бе виновен мракът който се бе прокраднал в сърцата на част от сънародниците му и започнаха бунт срещу останалите,използвайки силите само за егоистични неща и също така да нараняват останали.Накрая се стигна до открити атака и това завърши с изказването на магии които доведоха до колапса на континента и той започна неочаквано да потъва,малцина се спасиха от които бе и Нико само невръстно хлапе на около 214 г.
Той наблюдаваше как дома му потъва в морските бездни.
Отвори очи и си пое дълбоко въздух и се загледа към улицата където хората си вървяха най безгрижно,само ако знаеха какво се пази в този град едва ли щяха да са толкова щастливи,но блажени са невежите.Той се усмихна на това.Това бе тайна която не споделя с никого освен с тези които са част от нея.Пак затвори очи и се върна назад там от където започна всичко това.
Докато бе обикаля света бе видял много и бе се запознал с много и различни създания които го обитаваха.Някои от тях бяха добри други бяха зли и трябваше със сила да се оправи с тях.Около 1850 г. докато пътуваше из далечния Изток,той се натъкна на момиче което бе попаднало в засада и явно се опитваше да предпази някакво ковчеже с цената на живота си .Без много да му мисли той и се притече на помощ,в началото бандитите леко се слисаха от появата му ,но бързо се съвзеха и нападнаха ожесточено,личеше си че не бяха обикновени хора,а някакви зли създания,след около час и половина двамата успяха да ги надвият.Момичето седна уморено да си почине на една скала и Нико изцери раните и.
-Кои бяха тези и защо те нападнаха-попита я той след това
-И какво има в това ковчеже,което едва не ти струва живота-продължи той го посочи
Момичето го стисна още по силно с ръце
-Това е нещо което трябва да пазя дори с цената на живота си,имам чувството че мога да ти се доверя-отвърна тя и леко се усмихна
-Казвам се Изабелла и съм част от тайна организация наречена Дискриминале, това което съхранявам е Кинжала-продължи тя и му разкажа всичко за него и организацията.Той я погледна и и каза че ще я съпроводи до крайната и точка и би искал да стане част от този Дискриминале.
От тогава минаха векове и Изабелла вече мъртва,но ще си остане негова добра приятелка.
Тайна за която си струва да умреш.Той леко се усмихна и след това се отдалечи от прозореца,като го остави отворен и завесите да се подухват от лекият вятър.
