Характер :
Характерът на Лусифия е много емоционален. Още от самото си раждане, тя е различна от останалите деца, най-вече от сестра си . Прекалено нежна и крехка, всяка една малка дума я наранява толкова дълбоко.Тя има прекрасно семейство.Има всичко , което поиска.Умна. Обича да чете и да пише разказчета. От дете тя пише разкази , в които смесва живота и чувствата си , с измислени и нереални неща. Заобиколена от внимание и хора, тя не споделя на никого . Предпочита да го напише на празните бели листи с надеждата , че само те ще я разберат. Родителите й я бяха научили да вярва в любовта и за принца, който ще се появи на белия кон . До 14 години тя вярваше във всичко. Изолирана от момчетата и подигравана от много деца , тя прекарваше часове четейки книги и пишейки разни неща.Харесваше се такава каквато е , защото се различаваше от всички . Животът й беше така да се каже розов, докато не се появи един човек и промени целия й свят, но за това ще прочетете в историята. С неговата поява, тя разбра какво е да те наранят, изгаряща болка , страдание , кървави сълзи. От вътре тя умираше. Бавно и болезнено. Започна да ходи само в черно. Не допускаше никого до себе си . Не знаеше на кого може да се довери и на кого да сподели , така че той да я разбере. Всяка вечер тя заспиваше на мокра възглавница от всичките паднали сълзи , причинени от него.Погледа й е изпълнен с празнота и безразличие към всичко .Не можеше да чувства никакви емоции . Замразена от вътре , чакаше някой да се появи и да й даде нужната топлота. Тя имаше надежда , че след време всичко ще изчезне, и вярваше ,че ще се появи човек , на когото наистина ще го интересува как се чувства тя. След нейната промяна , студенокръвие , мрак и болка , й дадоха титлата “ Богиня на мрака” .
Лусифия обожава тишината, спокойствието и тъмнината. В мрака тя се чувстваше като в нейния черно-бял свят.
Тя обича животните, обича дъжда , бурите , силните и ярки гръмотевици. Обича студа.Затова и любимия й сезон е зимата. Всичко е покрито с лед и нежни снежинки падат върху бялото й лице . Виелици, всичко да е затрупано със сняг , голите клони на дърветата да изглеждат на зловещи кокалести ръце подаващи се от подземното царство чакащи да сграбчат следващата си плячка. Тя мрази слънцето и ярките лъчи да се опитват да стоплят безчувственото й тяло. Мрази хората , защото всички за гадни и повърхностни . Всички коментирват и нараняват хората без дори да са ги опознали . Възмутена е от това ,че всички са еднакви и мислят само за себе си . Надявам се да сте добили представа за характера на Лусифия, а сега да добиете представа и как изглежда.
Външен вид:
Слаба с много бяла нежна кожа като непокътнатия сняг през декември. Висока е колкото един нормален човек , някъде 1.68 см. Има дълга чуплива черна като подземния мрак коса , която й стига малко по нагоре от края на гръбначния стълб. Красиво изваяно лице . Устните й добиват форма на “ тъжни устни” . Тази форма на устните излъчва един по-мистериозен и страстен вид, който неизбежно кара хората да смятат , че притежателките им за твърде потайни и мрачни. Има малко с леки извивки носле. Очите й са ледено сини , а когато се ядоса потъмняват с цвета на морското дъно. Излъчват празнота и студенина когато погледне някой в очите. Често носи черен грим за да може да очертае бадемовата форма на красивите и изпълнени с мъка очи. Но пропуснах една подробност. Още щом погледне човек , тя може да разбере какъв е по характер и колко струва неговата душа.Много желано момиче , но била недостъпна за никого. Тя продължава да чака човек , който ще я върне отново в света на живите.
История :
Още в началото на света недалеч от планетата Скиникс имало малко царство наречено Кейлс. По това време все още царяло мир . Всичко било в хармония . Кралят и Кралицата имали две невероятни дъщери . Първото дете се казва Есмир , а друго момиче, което било с 10 годино по- малко от сестра си , се казва Лусифия. Всички хора се радвали на тяхното раждане , тъй като вярвали , че поне едната от тях ще ги избави от мъките , които злите членогоги им причинявали през нощта. Кралят бил един от най-могъщите същества на планетата , а кралицата била богиня на любовта . Най-желаната жена на това поколение . С присъствието тя носила или радост , или болка . Наранявала хиляди сърца макар и неволно . Родителите били влюбени в първото си дете. На 10 й рожден ден й дали титлата “ Богиня на радостта “ . С това родителите й искали тя да носи навсякъде радост и щастие . Това дете било много лъчезарно , но с огромното внимание ,което родителите й отделяли, тя станала една разлигавена наследничка . Непоносима и досадна , хората започнали да се отекчават. След време майката и бащата разбрали каква голяма грешка са направили и , че по никакъв начин не могат да я поправят , затова решили да имат и второ дете , което ще го направят перфектния наследник . Преди да се роди детето станало недорузумение между черното царство и царството Кейлс. Точно на раждането на малката Лусифия , един черен ксион прилита над векиколепното царство Кейлс. Ксионът по това време е бил нещо като домашен дракон с 2 глави на озлобено куче . Това било едно от най- страшните и зловещи чудовища.Черен с огромни остри зъби всяка вечер чакал живата си вечеря. Кръвожадно и зловещо създание , което излизало само по време на свечеряване и обичало да дебне плячката си до последна секунда преди да я погълне.Докато собствениците му ги нямало , веригите му са се скъсали и той с пълната си злоба тръгнал срещу мира. Жителите на Кейлс били уплашени до смърт , а точно в този момент се бе разнесъл първия плач на малкотоо новородено. Царят се разгневил и събрал цялата си армия за да укротят дяволитото чудовище. Нощта минала неуспешно. Многи хора изгубили близките си , а царя бил тежко ранен . На другия ден по обяд , собствениците на свирепото изчадие дошли да го приберат. Хората и Царицата ги нападнали с това , че всичко било унищожено по тяхна вина , и , че много хора загубили близките си. Поискали умъртвяване на животното и още куп неща. От този ден думата “ мир “ беше изчезнала. Малката Лусифия израствала по време на войни и бунтове, но в царството където живееше всичко си беше наред. Това беше единственото безопасно място по това време. Там тя израства сред други кралски семейства , които са се приютили в кралството Кейлс , заедно с непоносимата си сестра Есмир. Всяка вечер малкото дете гледало звездите и се молело скоро да се сключи мир. Тя не понасяше мисълта за всичките изгубени души само заради едно недорузумение .Как във всяка една минута земята се хранеше с човешка кръв . Как толкова много невинни и безащитни хора страдат .
На 14 си рожден ден , Лусифия измисли как ще спре всичко това. Тя помоли баща си да предложи мир на черния цар. Обясни му , че колкото повече се бият за нищо, хората толкова повече страдат заради тях . След дълго време дъщерята най-накрая убедила баща си да предложи мир. След разговори и писма се сдобрили и за кратък интервал от време настанало отново мир . Жителите на града разбрали , че Лусифия ще бъде техния водач.
Щом мирът отново царувал , Лулу започнала да ходи на училище като нормалните деца. Забавлявала се и се радвала на живота. Отличничка на класа и обект на внимание всичко вървяло както един вълнуващ живот за едно момиче. Един ден срещнала едно момче. Почнали да си говорят за разни неща . Той бил малко по груб от другите макар само външно. За кратък период от време тя го опознала . Разбрала какъв е всъщност макар и недостатъчно . Тя за пръв път изпитала нещо към момче. Усещаше чувството как в корема й пърхат хиляди малки пеперудки. В първо време те беше щастлива . Излизаха , смяха се , само той я караше да се чувства истински щастлива. След няколко месеца , една вечер тя го накара да се разходят на брега до мъртвото дърво ,където тя ходила всеки път щом се почувства ужасно или иска да бъде сама. Дървото всъщност е живо и огромно , но тя сама го е нарекла така .
Докато се разхождали , тя изведнъж спряла . Лунната светлина осветяваше лицето й . Момчето учудено отишло при нея и я попитало защо очите й са пълни със сълзи. Тя заекваше , не знаеше какво да каже. Беше я страх. Беше я страх от реакцията му , от това какво ще й каже , дали пак щяха да са приятели. Тя събра сили и започна да му обяснява :
- Трябва да ти кажа нещо . Знам , че може и да не възприемеш този факт , но те харесвам ужасно много. Не знаеш колко много си за мен . Още в началото видях в теб нещо различно. Когато си далеч от мен изпитвам празнота. Разбираш ли ме ? – Бавно се стичат първите сълзи ,които толкова красиво блестят на тази светлина.
Той безмълвно не знаел какво да каже :
- Виж аз те приемам само като приятел. Явно не ме познаваш както трябва. За мен си обикновено момиче , което се опитваше да ме опознае. Не трябваше да ми го казваш. Но е твърде късно. Трябва да тръгвам . – И бързо тръгна по пътечката.
Лусифия падна на земята. Сълзите бързо се стичаха. Болката прониза сърцето й и не й позволяваше да диша. Задушаваше се. Тя стана и отиде до дървото. Там се облегна на него. Викаше , опитваше се да диша, черния грим се беше размазал по цялото й нежно лице. Толкова силна изгаряща болка. Почвата под дървото се напояваше с бързо падащите сълзи . Тя извади джобното си ножче , което беше взела със себе си и започна да драска по кората на дървото. Тя написа само една дума “ Болка “ . Докато завършваше последната пуква от надписа започна да излиза кръв. Истинска кръв, която оцвети надписа в червено. Момичето опря чело на дървото и му се извини , че и него го боли. Така цяла вечер прекара под клоните на дървото, което й беше като дом.
От този ден нататък тя беше друг човек . Затвори се в себе си. Промени се . Всеки ден го прекарваше под това дърво. Само там се чувстваше в безопасност . Сърцето й се беше превърнало в купчина прах. Тя просто седеше под дървото сама. Пишеше си разни неща . Хората много се притесняваха за нея. Но никой не можеше да направи нищо. Опитаха толкова много неща , но нищо не по помогна. Просто остана да се надяват нещо да се промени.
През цялото време , което минаваше, тя не спираше да се надява да се появи човек , който ще я накара да се почувства жива, да усети радостта , да й даде топлина , която да стопли това безчувствено сърце, за да може отново да чувства. Всичко ,което искаше, и мечтаеше беше този “Той “ да се появи.
~Amy Lee от Evanescence.
Характерът на Лусифия е много емоционален. Още от самото си раждане, тя е различна от останалите деца, най-вече от сестра си . Прекалено нежна и крехка, всяка една малка дума я наранява толкова дълбоко.Тя има прекрасно семейство.Има всичко , което поиска.Умна. Обича да чете и да пише разказчета. От дете тя пише разкази , в които смесва живота и чувствата си , с измислени и нереални неща. Заобиколена от внимание и хора, тя не споделя на никого . Предпочита да го напише на празните бели листи с надеждата , че само те ще я разберат. Родителите й я бяха научили да вярва в любовта и за принца, който ще се появи на белия кон . До 14 години тя вярваше във всичко. Изолирана от момчетата и подигравана от много деца , тя прекарваше часове четейки книги и пишейки разни неща.Харесваше се такава каквато е , защото се различаваше от всички . Животът й беше така да се каже розов, докато не се появи един човек и промени целия й свят, но за това ще прочетете в историята. С неговата поява, тя разбра какво е да те наранят, изгаряща болка , страдание , кървави сълзи. От вътре тя умираше. Бавно и болезнено. Започна да ходи само в черно. Не допускаше никого до себе си . Не знаеше на кого може да се довери и на кого да сподели , така че той да я разбере. Всяка вечер тя заспиваше на мокра възглавница от всичките паднали сълзи , причинени от него.Погледа й е изпълнен с празнота и безразличие към всичко .Не можеше да чувства никакви емоции . Замразена от вътре , чакаше някой да се появи и да й даде нужната топлота. Тя имаше надежда , че след време всичко ще изчезне, и вярваше ,че ще се появи човек , на когото наистина ще го интересува как се чувства тя. След нейната промяна , студенокръвие , мрак и болка , й дадоха титлата “ Богиня на мрака” .
Лусифия обожава тишината, спокойствието и тъмнината. В мрака тя се чувстваше като в нейния черно-бял свят.
Тя обича животните, обича дъжда , бурите , силните и ярки гръмотевици. Обича студа.Затова и любимия й сезон е зимата. Всичко е покрито с лед и нежни снежинки падат върху бялото й лице . Виелици, всичко да е затрупано със сняг , голите клони на дърветата да изглеждат на зловещи кокалести ръце подаващи се от подземното царство чакащи да сграбчат следващата си плячка. Тя мрази слънцето и ярките лъчи да се опитват да стоплят безчувственото й тяло. Мрази хората , защото всички за гадни и повърхностни . Всички коментирват и нараняват хората без дори да са ги опознали . Възмутена е от това ,че всички са еднакви и мислят само за себе си . Надявам се да сте добили представа за характера на Лусифия, а сега да добиете представа и как изглежда.
Външен вид:
Слаба с много бяла нежна кожа като непокътнатия сняг през декември. Висока е колкото един нормален човек , някъде 1.68 см. Има дълга чуплива черна като подземния мрак коса , която й стига малко по нагоре от края на гръбначния стълб. Красиво изваяно лице . Устните й добиват форма на “ тъжни устни” . Тази форма на устните излъчва един по-мистериозен и страстен вид, който неизбежно кара хората да смятат , че притежателките им за твърде потайни и мрачни. Има малко с леки извивки носле. Очите й са ледено сини , а когато се ядоса потъмняват с цвета на морското дъно. Излъчват празнота и студенина когато погледне някой в очите. Често носи черен грим за да може да очертае бадемовата форма на красивите и изпълнени с мъка очи. Но пропуснах една подробност. Още щом погледне човек , тя може да разбере какъв е по характер и колко струва неговата душа.Много желано момиче , но била недостъпна за никого. Тя продължава да чака човек , който ще я върне отново в света на живите.
История :
Още в началото на света недалеч от планетата Скиникс имало малко царство наречено Кейлс. По това време все още царяло мир . Всичко било в хармония . Кралят и Кралицата имали две невероятни дъщери . Първото дете се казва Есмир , а друго момиче, което било с 10 годино по- малко от сестра си , се казва Лусифия. Всички хора се радвали на тяхното раждане , тъй като вярвали , че поне едната от тях ще ги избави от мъките , които злите членогоги им причинявали през нощта. Кралят бил един от най-могъщите същества на планетата , а кралицата била богиня на любовта . Най-желаната жена на това поколение . С присъствието тя носила или радост , или болка . Наранявала хиляди сърца макар и неволно . Родителите били влюбени в първото си дете. На 10 й рожден ден й дали титлата “ Богиня на радостта “ . С това родителите й искали тя да носи навсякъде радост и щастие . Това дете било много лъчезарно , но с огромното внимание ,което родителите й отделяли, тя станала една разлигавена наследничка . Непоносима и досадна , хората започнали да се отекчават. След време майката и бащата разбрали каква голяма грешка са направили и , че по никакъв начин не могат да я поправят , затова решили да имат и второ дете , което ще го направят перфектния наследник . Преди да се роди детето станало недорузумение между черното царство и царството Кейлс. Точно на раждането на малката Лусифия , един черен ксион прилита над векиколепното царство Кейлс. Ксионът по това време е бил нещо като домашен дракон с 2 глави на озлобено куче . Това било едно от най- страшните и зловещи чудовища.Черен с огромни остри зъби всяка вечер чакал живата си вечеря. Кръвожадно и зловещо създание , което излизало само по време на свечеряване и обичало да дебне плячката си до последна секунда преди да я погълне.Докато собствениците му ги нямало , веригите му са се скъсали и той с пълната си злоба тръгнал срещу мира. Жителите на Кейлс били уплашени до смърт , а точно в този момент се бе разнесъл първия плач на малкотоо новородено. Царят се разгневил и събрал цялата си армия за да укротят дяволитото чудовище. Нощта минала неуспешно. Многи хора изгубили близките си , а царя бил тежко ранен . На другия ден по обяд , собствениците на свирепото изчадие дошли да го приберат. Хората и Царицата ги нападнали с това , че всичко било унищожено по тяхна вина , и , че много хора загубили близките си. Поискали умъртвяване на животното и още куп неща. От този ден думата “ мир “ беше изчезнала. Малката Лусифия израствала по време на войни и бунтове, но в царството където живееше всичко си беше наред. Това беше единственото безопасно място по това време. Там тя израства сред други кралски семейства , които са се приютили в кралството Кейлс , заедно с непоносимата си сестра Есмир. Всяка вечер малкото дете гледало звездите и се молело скоро да се сключи мир. Тя не понасяше мисълта за всичките изгубени души само заради едно недорузумение .Как във всяка една минута земята се хранеше с човешка кръв . Как толкова много невинни и безащитни хора страдат .
На 14 си рожден ден , Лусифия измисли как ще спре всичко това. Тя помоли баща си да предложи мир на черния цар. Обясни му , че колкото повече се бият за нищо, хората толкова повече страдат заради тях . След дълго време дъщерята най-накрая убедила баща си да предложи мир. След разговори и писма се сдобрили и за кратък интервал от време настанало отново мир . Жителите на града разбрали , че Лусифия ще бъде техния водач.
Щом мирът отново царувал , Лулу започнала да ходи на училище като нормалните деца. Забавлявала се и се радвала на живота. Отличничка на класа и обект на внимание всичко вървяло както един вълнуващ живот за едно момиче. Един ден срещнала едно момче. Почнали да си говорят за разни неща . Той бил малко по груб от другите макар само външно. За кратък период от време тя го опознала . Разбрала какъв е всъщност макар и недостатъчно . Тя за пръв път изпитала нещо към момче. Усещаше чувството как в корема й пърхат хиляди малки пеперудки. В първо време те беше щастлива . Излизаха , смяха се , само той я караше да се чувства истински щастлива. След няколко месеца , една вечер тя го накара да се разходят на брега до мъртвото дърво ,където тя ходила всеки път щом се почувства ужасно или иска да бъде сама. Дървото всъщност е живо и огромно , но тя сама го е нарекла така .
Докато се разхождали , тя изведнъж спряла . Лунната светлина осветяваше лицето й . Момчето учудено отишло при нея и я попитало защо очите й са пълни със сълзи. Тя заекваше , не знаеше какво да каже. Беше я страх. Беше я страх от реакцията му , от това какво ще й каже , дали пак щяха да са приятели. Тя събра сили и започна да му обяснява :
- Трябва да ти кажа нещо . Знам , че може и да не възприемеш този факт , но те харесвам ужасно много. Не знаеш колко много си за мен . Още в началото видях в теб нещо различно. Когато си далеч от мен изпитвам празнота. Разбираш ли ме ? – Бавно се стичат първите сълзи ,които толкова красиво блестят на тази светлина.
Той безмълвно не знаел какво да каже :
- Виж аз те приемам само като приятел. Явно не ме познаваш както трябва. За мен си обикновено момиче , което се опитваше да ме опознае. Не трябваше да ми го казваш. Но е твърде късно. Трябва да тръгвам . – И бързо тръгна по пътечката.
Лусифия падна на земята. Сълзите бързо се стичаха. Болката прониза сърцето й и не й позволяваше да диша. Задушаваше се. Тя стана и отиде до дървото. Там се облегна на него. Викаше , опитваше се да диша, черния грим се беше размазал по цялото й нежно лице. Толкова силна изгаряща болка. Почвата под дървото се напояваше с бързо падащите сълзи . Тя извади джобното си ножче , което беше взела със себе си и започна да драска по кората на дървото. Тя написа само една дума “ Болка “ . Докато завършваше последната пуква от надписа започна да излиза кръв. Истинска кръв, която оцвети надписа в червено. Момичето опря чело на дървото и му се извини , че и него го боли. Така цяла вечер прекара под клоните на дървото, което й беше като дом.
От този ден нататък тя беше друг човек . Затвори се в себе си. Промени се . Всеки ден го прекарваше под това дърво. Само там се чувстваше в безопасност . Сърцето й се беше превърнало в купчина прах. Тя просто седеше под дървото сама. Пишеше си разни неща . Хората много се притесняваха за нея. Но никой не можеше да направи нищо. Опитаха толкова много неща , но нищо не по помогна. Просто остана да се надяват нещо да се промени.
През цялото време , което минаваше, тя не спираше да се надява да се появи човек , който ще я накара да се почувства жива, да усети радостта , да й даде топлина , която да стопли това безчувствено сърце, за да може отново да чувства. Всичко ,което искаше, и мечтаеше беше този “Той “ да се появи.
~Amy Lee от Evanescence.
)