Алия Леро [одобрена]

ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ГЛУПОСТИТЕ КОИТО ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ!

Лик:

Megan Fox

Име:
Алия Леро / Ле ро

Години:
19 / другите са неизвестни.
Характер:
Не обича да споделя с никого,обича сама да изживява драмите си. Умее да
прощава
единствено на близките си,но ако някой друг я нарани психически или физически
би го съсипала без да й мигне окото. Впечатлението което оставя у хората е
често точно обратното на това което в същност е. Тя се държи
мило,първоначално,но ако нещо не става на нейната започва да буйнства. Винаги
подбира правилните думи и често може да омае някой единствено с тях. Никога не
е съжалявала за това което прави и може би никога не би съжалила,голямото й его
и гордост не биха й го позволили. Влиза в положението на някой хора,просто
защото е изживяла същото като тях,но смята че никога не бива да се привързваш
към нещо,така или иначе то ще си тръгне рано или късно . Притежава голямо
чувство
за хумор,сарказмът й е любимо нещо. Не би свела глава пред никого,поне докато
не се влюби,а направили го би направила всичко за другия.

История:
Ако някой някога ми каже че не е изпитвал страх от мрака няма да му повярвам. Само тези родени в мрака не се страхуват от него. Тези като мен. Казвам се Алия Леро,родена съм в Ада или по-точно съм създадена там. Баща ми се нарича Луцифер,а майка ми? Нямам такава. Никога не си спомням да съм имала,винаги съм имала единствено татко. Деттвото ми премина съвсем нормално,ако изключим хилядите души,чиито стонове ми служеха за приспивна песен,всичко бе нормално. Аз не бях обикновен демон,бях сукуба. За това когато навърших 17 отидох на земята,все пак трябваше да върша това за което бях родена. Първоначално само убивах,но после започнах да се възползвам от човешките същества,беше ми лесно те бяха свикнали някой да ги използва,да ги лъже и мами. А след това се запознах с невероятната история на Диаболус и неговите последователи. Бях чувала за него в ада и за мен щеше да бъде чест и удоволствие,да избивам,да осакатявам и какво ли още не. Бързо се присъединих към неговата страна,а тогава истинския купон започна. Неконтролируеми убийства. Запознавах се с доста хора,убивах повечето от тях. Всичиктe бяха еднакви,искаха да те предадат по всяко време в което можеха. Лъжеха повече от нас демоните,а после ние сме били ужасните същества. Минаваше се много време а битките не ми омръзваха,поне докато не се влюбих,ако това е точното описание,в едно невероятно човешко създание. То имаше прекрасно сърце,невиждано от човек до сега,очите му бяха сини,по-сини от най-синия скъпоценен камък. Естествено той си отиде рано от този свят,бе повален от една човешка болест,ако някой някога ви попита дали имам сърце,свободно можете да кажете че не. То остана с него в онзи ковчег,които сега почиваше 6 метра под земята. Работата ми за Диаболус започна да се развива с пълна сила. Убивах без контрол,същества,хора каквото ми паднеше,бях бясна на всичко и всички.. Работата ми за Диаболус продължава и днес. Ако не за него,то тогава работя за себе си.