![Молашар [одобрен] Vote_lcap](https://2img.net/i/fa/prosilver_grey/vote_lcap.png){kind=small}
![Молашар [одобрен] Voting_bar](https://2img.net/i/fa/prosilver_grey/voting_bar.png){kind=small}
![Молашар [одобрен] Vote_rcap](https://2img.net/i/fa/prosilver_grey/vote_rcap.png){kind=small}
Някога,в кралството,наречено Дъскууд,имало крал с трима сина.Било време на ужас и страх,затова кралството останало в историята като Кралството на Страха.Всяка вечер в облаците летели валпургиите,съскащи и ужасяващи,търсещи свежа плът.Вампирите също се спускали от мрака,жадуващи /или може би гладуващи?/ за живот,източвайки кръвта от първото човешко тяло,на което усетели пулса около себе си.На краля не му оставали много години живот,и всички в кралството вярвали,че кралят продължава да живее,само заради божията милост.От всички оръжия,използвани някога за кралеубийство,никое не е употребявано така често ,както отровата.И никой не познавал по-добре отровите от Даниел,най.малкият син на краля.Но на Дан ще се върнем след малко,имайте търпение.Нека сега разберем какво се е случило с краля.На едно от пиршествата,кралят излязъл на терасата да си поеме въздух.Внезапно му станало ужасно горещо.Обичал да седи на терасата на замъка и да гледа как вятърът гони сенките на облаците над покритата с топящ се сняг полянка в далечината.Но този ден всичко бе различно-вятърът се опитваше да издуха облаците,изтъркаляли се над кралството.Тази нощ,малко преди да умре от инфаркт,кралят съзрял две червени точки,най-вероятно очи,в да се подават от черните облаци,надвиснали над кралството.Паднал през терасата.Когато не се върнал синовете му го потърсили.Следващият ден в Дъскууд,бил ден на траур.Любимият на всички крал,отровен,бе размазан върху стъпалата.А как разбрали че е отровен ли? Просто знаели.И по-точно-били сигурни.Тъй като в същата вечер,когато двамата по-големи братя на Дан излезли да потърсят баща си,повече не се завърнали.Което автоматично означавало,че същият ден,още следобед,Даниел младши ще бъде коронясан...стига да доживеел.А сега сигурно все още се питате откъде хората били толкова сигурни , че кралят е отровен? Е, ако си спомняте,Дан,най-малкият , най-мистериозният и най-опасният син на краля,бил запознат с отровите.Той не само ги познавал. Те били животът му.Може да изброи сто вида отрови на змии и паяци.Всяка от отровите , които знаел,били ужасни,всяка от тях по-лоша от другата.Всички те били спретнато подредени върху рафтове в една вътрешна стая,където никога не влизали хора.Когато хората разбрали , че кралят е умрял,а братята изчезнали (най-вероятно също убити) нахлули в кралството,разбили вратата му и влезли в стаята му,като се постарали грижливо да разрушат и последната стъкленица.Още се чудите дали Дан е убил семейството си,нали? Разбира се,че не.Той ги е обичал,макар да го е показвал по своят странен начин.Когато разбрал,че хората обвиняват него за смъртта му,усетил как към сърцето му си пробива път парче лед.Голяма част от хората умрели,колко трябва да бъдат глупави,за да разбият стъкленици пълни с отрова,в земята и да вдишат изпаренията им. Дан ги мислел за глупави,не го отричал , а и в този момент вече не му пукало за нищо.Отнело му точно минута,за да разбере,че до час ще бъде обесен,отровен,обезглавен,изгорен и пр.Зависело от креативността на глупавите селяни.Те избрали номера с горенето разбира се.Защо пък да си цапат ръцете? В момента , в който го поставили и вързали върху купчината слама,небето се отворило над главите им.Всичко потънало в мрак.Дан усети в пространството зад себе си раздвижването на огромни,наистина огромни криле.Зарадвал се,че ще бъде изяден от дракон.Поне гнусните селяни нямаше да го докосват повече.Но минути по-късно,когато вече си мислел ,че се е оттеглил в обятията на Смъртта,усетил погледа на някого,забит върху себе си.Отворил очи и забелязал право в неговите да се взират други очи.Червени очи,в които сякаш танцували малко червени пламъчета. Това не било илюзия и той не бил умрял.Нямаше изключение да е ефект на някоя отрова,но той би разбрал веднага.Това беше истинско.Съществото стоеше и просто се взираше в него.Дан веднага разбра,че срещу него стои бог.Не след дълго навсякъде около него се разнесе глас...тоест,много гласове,говорещи заедно,но той разбра,че говори богът,на който принадлежали червените факли,взиращи се в него,с преценяващ поглед.
-Аз съм Молашар.Тоест,Рашалом.-хилядите мъртви гласове,на съществата,които богът бе убил,се разсмяха с глас,способен да превърне кръвта на обикновен човек в леденостудена вода.Но Дан дори не трепнал,продължава да се взира в очите на съществото.-Отдавна не се представям с истинското си име,дори аз самият понякога забравям името си-гласовете отново се разсмяли и внезапно спрели.-Хмм.Интересно.Повечето умират , задушаващи се в ужасните нокти на мрака само при произнасянето на името ми.Явно ти наистина си подходящият...
-Подходящ ли?Подходящ за какво?Ти ли уби баща ми ? Ще те убия с голи ръце,гнусен червей!-Дан сви ръцете си в юмруци,и въпреки че били вързани за кол,той започна да ги опъва,сякаш може да се освободи.За последно се изплю в мрака и погледна смъртта директно в очите,които всеки момент щяха да го изпепелят.Докато всяка част от тялото му очакваше да бъде разкъсана,гласовете около него се разсмели за пореден път в луд,истеричен смях.
-Да,определено ще бъдеш ти.Добре,нека ти обясня накратко какво се случва,мисля ,че поне това заслужаваш , хлапе.Известен съм като Богът на Нощта,и още хиляди имена.Повечето от които си чувал в легендите и страшните истории , които са ти разказвали,но това е най-разпространеното ми.-Усетил как богът се усмихва в мракът,който напълно се бе материализирал навсякъде около него.С изключение на червените очи,които прогаряха черната коприна.-Наблюдавам те от известно време,усетих енергията ти.А и отдавна си търся тяло.Омръзна ми да летя в небето просто като поредният черен ураган,разрушаващ кралства и градчета...разбираш ли,винаги , когато се опитам да се наместя в тялото на някой простосмъртен ,той просто се превръща в пепел.Това ме вбесява.Но ти...ти си различен,гласчето...многото гласчета , вътре в мен,ми подсказват,че ти ще си идеалният.Е,това беше,благодаря за включването и вниманието-въздухът около Дан се развихри и той усети как ноктите на мрака,подраскващи леко кожата му,се впиват и разрязват кожата му като бръсначи.Опита се да изкрещи,но в устата му също нахълта мрак.Скоро тялото му също се превърна в мрак и последната му мисъл беше,че най-вероятно също се превръща в пепел,като останалите хора,в които Молашар е...влизал.Скоро след това отвори очи.Небето бе по-светло от всякога.Слънцето светеше и леко дразнеше кожата му,затова той се сви и инстинктивно изсъска.Побърза да се скрие в сенките на една къща,без да обръща внимание на хората,които се бяха струпали по земята.Започна да се поема дълбоко въздух.Бяха му нужни няколко минути , за да осъзнае,че не той контролира движенията си.Инстинктивно се опита да говори,но не успя.Тялото му се движеше само и се оглеждаше уплашено да не би отнякъде да проникне светлина.Скоро след това от устата му излязоха думите :
-Интересно...-Молашар...помисли си той-Да,това съм аз-лицето на Дан се разтегли в усмивка.Но това не беше повече Дан , разбира се.И поне не говореше със гласовете на хилядите хора,които е погубил в мрака си.-Не се опитвай Дан,за съжаление ще си разделяме това тяло,докато не намеря начин да те разкарам оттам.А дотогава...гледай да си се заровил в най-дълбоката утроба на съзнанието ми,защото ще си изпатиш жестоко...-преди да успее да регистрира думите ,излезли от устата на Бога на нощта,Даниел усети как хиляди ръце раздират тялото му.-Просто предуеждавам-засмя се с леден глас Молашар.С гласа,който беше откраднал.
Интересно-не спираше да си повтаря Молашар.Дали сънуваше?Нима след толкова хиляди години бе открил тяло,което да издържи силата му?Човекът,висок за възрастта си,с дълга черна коса и тъмно сини очи,също като морето,през ноемврийски ден,се бореше,дращеше с нокти по стените на съзнанието му,но нямаше да издържи още дълго.Скоро щеше да се предаде и щеше да остави Молашар да контролира тялото му.Но това,разбира се,нямаше да се случи.Дан щеше да отмъсти за смъртта на семейството си.
-Аз съм Молашар.Тоест,Рашалом.-хилядите мъртви гласове,на съществата,които богът бе убил,се разсмяха с глас,способен да превърне кръвта на обикновен човек в леденостудена вода.Но Дан дори не трепнал,продължава да се взира в очите на съществото.-Отдавна не се представям с истинското си име,дори аз самият понякога забравям името си-гласовете отново се разсмяли и внезапно спрели.-Хмм.Интересно.Повечето умират , задушаващи се в ужасните нокти на мрака само при произнасянето на името ми.Явно ти наистина си подходящият...
-Подходящ ли?Подходящ за какво?Ти ли уби баща ми ? Ще те убия с голи ръце,гнусен червей!-Дан сви ръцете си в юмруци,и въпреки че били вързани за кол,той започна да ги опъва,сякаш може да се освободи.За последно се изплю в мрака и погледна смъртта директно в очите,които всеки момент щяха да го изпепелят.Докато всяка част от тялото му очакваше да бъде разкъсана,гласовете около него се разсмели за пореден път в луд,истеричен смях.
-Да,определено ще бъдеш ти.Добре,нека ти обясня накратко какво се случва,мисля ,че поне това заслужаваш , хлапе.Известен съм като Богът на Нощта,и още хиляди имена.Повечето от които си чувал в легендите и страшните истории , които са ти разказвали,но това е най-разпространеното ми.-Усетил как богът се усмихва в мракът,който напълно се бе материализирал навсякъде около него.С изключение на червените очи,които прогаряха черната коприна.-Наблюдавам те от известно време,усетих енергията ти.А и отдавна си търся тяло.Омръзна ми да летя в небето просто като поредният черен ураган,разрушаващ кралства и градчета...разбираш ли,винаги , когато се опитам да се наместя в тялото на някой простосмъртен ,той просто се превръща в пепел.Това ме вбесява.Но ти...ти си различен,гласчето...многото гласчета , вътре в мен,ми подсказват,че ти ще си идеалният.Е,това беше,благодаря за включването и вниманието-въздухът около Дан се развихри и той усети как ноктите на мрака,подраскващи леко кожата му,се впиват и разрязват кожата му като бръсначи.Опита се да изкрещи,но в устата му също нахълта мрак.Скоро тялото му също се превърна в мрак и последната му мисъл беше,че най-вероятно също се превръща в пепел,като останалите хора,в които Молашар е...влизал.Скоро след това отвори очи.Небето бе по-светло от всякога.Слънцето светеше и леко дразнеше кожата му,затова той се сви и инстинктивно изсъска.Побърза да се скрие в сенките на една къща,без да обръща внимание на хората,които се бяха струпали по земята.Започна да се поема дълбоко въздух.Бяха му нужни няколко минути , за да осъзнае,че не той контролира движенията си.Инстинктивно се опита да говори,но не успя.Тялото му се движеше само и се оглеждаше уплашено да не би отнякъде да проникне светлина.Скоро след това от устата му излязоха думите :
-Интересно...-Молашар...помисли си той-Да,това съм аз-лицето на Дан се разтегли в усмивка.Но това не беше повече Дан , разбира се.И поне не говореше със гласовете на хилядите хора,които е погубил в мрака си.-Не се опитвай Дан,за съжаление ще си разделяме това тяло,докато не намеря начин да те разкарам оттам.А дотогава...гледай да си се заровил в най-дълбоката утроба на съзнанието ми,защото ще си изпатиш жестоко...-преди да успее да регистрира думите ,излезли от устата на Бога на нощта,Даниел усети как хиляди ръце раздират тялото му.-Просто предуеждавам-засмя се с леден глас Молашар.С гласа,който беше откраднал.
Интересно-не спираше да си повтаря Молашар.Дали сънуваше?Нима след толкова хиляди години бе открил тяло,което да издържи силата му?Човекът,висок за възрастта си,с дълга черна коса и тъмно сини очи,също като морето,през ноемврийски ден,се бореше,дращеше с нокти по стените на съзнанието му,но нямаше да издържи още дълго.Скоро щеше да се предаде и щеше да остави Молашар да контролира тялото му.Но това,разбира се,нямаше да се случи.Дан щеше да отмъсти за смъртта на семейството си.
Последната промяна е направена от Молашар на Пон Сеп 12, 2011 8:36 am; мнението е било променяно общо 6 пъти
![Молашар [одобрен] Dani_Filth](https://2img.net/h/i695.photobucket.com/albums/vv311/xloverxx/Dani_Filth.jpg)
